Маслини

Температура.
Маслината е един от най-студоустойчивите субтропични овощни видове. Въпреки това тя се нуждае от определен климат - горещ през лятото, мека зима и много слънце. Студоустойчивостта и зависи до голяма степен от сорта и възрастта на дървото. Варира от минус 12 до - 18 градуса. Силните ветрове през зимата могат да причинят повреди по листата, пъпките и по-тънките клони. Най-чувствителни на ниски температури са цветовете на маслината - издържат до - 2 градуса. Зрелите плодове до – минус 3. 
Вода.
Маслината притежава много голяма сухоустойчивост. За да оцелее при горещия и сух климат, маслиновото дърво има малки листа със защитно покритие. Въпреки това за увеличаване на добивите в промишлените насаждения желателно е да се поливат. Доказано е че при напояване добивите се увеличават до 3 пъти, а размера на плодовете с 30-50 %. Най подходящо е да се полива:
- От началото на вегетацията до началото на цъфтежа.
- При нарастване на плодовете, до началото на пигментацията им (при засушаване плодовете се набръчкват).
Светлина.
Маслината е светлолюбиво растение. Не понася засенчването. По високи добиви и по качествени плодове се получават, когато маслината се отглежда на южни, добре огрени от слънцето склонове.
Почва.
Маслиновите дървета са по-малко взискателни от другите овощни видове и могат да растат и в бедни почви. Дори понасят известно засоляване.Подходящи за нея са леки, аерирани, водопропускливи и чакълести почви.Добре понася и варовити почви.Неподходящи за нея са 
тежките, глинести и влажни почви с високо намиращи се подпочвени води.
Торене на маслината.
Преди да се пристъпи към садене е важно да подберете внимателно мястото имайки предвид изискванията на този овощен вид. Пред-посадъчната подготовка е както при другите овощни видове. Площта се наторява - 3-4 тона оборска тор,150-200 кг/дка суперфосфат, 100 кг/дка калии. Извършва се дълбока оран(60 см.) или риголване. През есента се подхранват с по 200-300 г суперфосфат, 50-100 г. калии на 1 дърво. В началото на вегетацията се внася и азотният тор-200-250 г на дърво. След като влязат в плододаване торовите норми се завишават. Маслиновите дръвчета встъпват в плододаване на 3-тата година след засаждане, а в пълно плододаване около 10-15-та година. Средният добив от маслиново дърво при встъпването му пълно плододаване, в зависимост от сорта е 20 до 35 кг. В по-късен период добивите могат да достигнат и до 70 кг. от 1 дърво. Плодовете узряват през есента и зимата. След беритбата на плодовете се извършва дълбока оран в междуредията. Веднъж на 2-3 години се внасят по 3-4 тона оборски тор на декар, 15кг/дка азот и 10 кг/дка калий активно вещество. 
Засаждане на маслини. 
Изкопават се посадъчните ямки с размери минимум 60х60х60 см. Разстоянието на засаждане е 6х6,7х6,8х6 или 8х8 метра.Задължително след садене се поливат обилно. Едногодишните дървета се режат до 50-70 см. над почвената повърхност – целта е да се създадат странични клони около централният клон на 30-60 см от повърхността. Неплододаващите маслинови дръвчета се поливат няколко пъти през годината.
Резитба на маслините.
С цел да дава повече плод. На дърветата се извършват подходяща резитба. В първите години се правият леки резитби за отстраняване на счупените клони. Оставят се 3-5 главни клона около централния клон на 20-30 см един от друг. Тази резитба е за доброто оформяне на короната. Резитби за плододаване – маслините произвеждат плодове на клоните от миналата година, затова много зелени клони са непродуктивни. Тя се извършва за да засили продуктивните клони, да се формира едновременна продуктивност за по-добро качествено, особено на маслините за консумация. В плодородните почви, с добро наторяване и напояване, маслината се нуждае от по-слаби резитби, защото всички клони се снабдяват адекватно с хранителни вещества. При маслините за консумация, се препоръчва леко подрязване на излишните клони веднага след формиране на малките плодчета. Когато имаме алтернативно плододаване се препоръчва силна резитба на долните буйни клони през зимата, ако през предишната година дръвчетата са плододавали обилно.